Екскурзии в Словения

Словения

Разположена между Австрия, Унгария, Хърватия и Италия, част от Австро-Унгарската империя до края на Първата световна война, присъединена към НАТО и ЕС през 2004, а от 2007 – и към Еврозоната, Словения е най-проспериращият регион от бивша Югославия.

Страната, където вниманието към всяко кътче природа е особено и специално, е събрала Алпийски върхове, дълбоки гори, пълноводни реки и Адриатически излаз.
Много красота на малко пространство, Словакия предлага висок клас курорти на достъпни цени. Националният парк Триглав е един от най-обширните в Европа, а Похорие е едновременно място за отмора със спиращи дъха гледки и терен за екстремни велосипедисти и търсачи на силни усещания. Приказни миниатюри от канали, романтични мостове, китни заведения, къщи в топли цветове и уютни улички описват столицата Любляна, където властват митическите дракони и легендата за Язон и аргонавтите, основали града. Най-старият откриван музикален инструмент в света – флейта от кост – се намира в Националния музей, в Природонаучния – единственият в Европа цялостен скелет на мамут, а в Музея на марионетките в Люблянския замък всеки може да стане кукловод за малко. Пещерата Постойна е най-голямата на континента и предлага разходка с влакче по най-дългия в света туристически подземен маршрут, както и посещение на пещерен ресторант. Най-древната лоза се намира в Марибор, вторият по големина град в страната, а Винения път по долината Випала е познат на ценителите на мерлото. Рицарското време на замъка Предяма е врязано в скалните масиви, докато средновековната идилия на Пиран се крие във венецианската готика на сградите. Едно от най-романтичните места за сватбени церемонии е църквата, издигаща се на малък остров, по средата на езерото Блед, по чиито 99 стръмни стъпала младоженецът трябва да носи своята избраница, докато тя пази мълчание – за щастие.

Богатството на Словения се крие още и в световно признатите Скоциянски пещери с огромните подземни речни каньони на Река, родно място на термина „карст”; мините с живачни находища в Идрия и дори в белите коне на Липица – хармонична симбиозата между природна интелигентност и кралско великолепие.

Националният празник на Словения ознаменува независимостта от Югославия на 25 юни. По средата на септември на езерото Бохини се провежда богатият на фолклорни обичаи и селски традиции Бал на кравите – типичен празник за алпийските селища, бележещ завръщането на стадата от планинските пасища към долината. Пъстроцветно украсеното парадното шествие на животните по главните улици се допълва от традиционните за региона одежди, а веселбите, танците и хапването се разнообразяват от състезания по рязане на дърва, стреляне с прашка и подковаване на коне. Месец по-рано езерото се озарява от лодки със запалени свещи и множество фойерверки, за да ознаменува Възнесение Богородично. Фестивалът на Старото вино в Марибор е почти цял месец, от октомври, и е празник едновременно за душата и тялото. Автентична музика, изпълнена на старинни иструменти, в атмосферата на национални паметници на културата – празниците Севиак Брежице продължават през цялата година. Младифестът в град Сежана е през юли и предлага културни, социални, спортни и образователни инициативи. През февруари местните кукерски маскарадни игри гонят зимата с празника Курентованье в Птуй.

Боровинчек е традиционната напитка, а боровинката е основна съставка в алкохолните питиета в Словения, но най-търсени остават бирата и медовината. Словенското вино е популярно по цял свят, въпреки или именно заради малките количества, но превъзходни качества производство – собствениците на изби сами посрещат посетители и предлагат дегустация на високо ниво. Щруклите са типични вити тестени изкушения с плънки от месо, зеленчуци или сладко, вписани са като национално богатство наред с белокранската погача и сиренето от Бовец. Ореховата потица е руло в над петдесет познати варианта – често сервирано с кафето в Словения.

Управлението на Република Словения е парламентарно. Наред със словенския, който е говорен от над 90% от населението, италианският и унгарският език също са официални езици за съответните области с техни общности. Преобладаващите жители са словенци, сърби и хървати са около 2%, босненци – 1%, 12% са други. Католиците са най-много – над половината, по 2% са православните и мюсюлманите от общо 1 988 292 души население (297 хиляди в столицата Любляна). Средиземноморски и континентален е климатът, с изразени топли лета и студени зими. Часовата зона е UTC+1, а телефонният код - +386.

! Всички права върху този текст са запазени и защитени от Закона за авторските права!